САЩ гонят крайнолевите, Европа – "крайнодесните"

Държавният секретар на САЩ Марко Рубио обяви четири европейски крайнолеви организации за "глобални терористи". Става дума за "Антифа Ост" (Германия), Неформална анархистическа федерация/Международен революционен фронт (Италия), Въоръжена пролетарска справедливост (Гърция) и Революционна класова самозащита (също от Гърция).

Това се случва два месеца след като американският президент Доналд Тръмп определи движението "Антифа" за вътрешна терористична организация и подписа указ за поставянето ѝ извън закона.

Исторически погледнато, Съединените щати имат сериозни традиции в битката с крайнолявото: епохата на макартизма и "лова на вещици"; десантът в Залива на прасетата, чиято цел е да свали Фидел Кастро от власт в Куба; залавянето и елиминирането на Ернесто Че Гевара от боливийската армия, с помощта на ЦРУ; операция "Кондор", в която Държавният департамент на САЩ осигурява най-разнообразна логистична подкрепа на военни диктатури в Южна Америка; финансиране на никарагуанските "контри", воювали срещу управляващия крайноляв Сандинистки фронт за национално освобождение; активно участие в операция "Гладио" - секретна паравоенна структура на НАТО, с клонове в редица западноевропейски държави, извършвала терористични акции "под фалшив флаг" (с идеята да бъдат приписани на лявоекстремистки организации)...

Следователно, тези ходове на Доналд Тръмп не би трябвало да са изненада - по-скоро толерирането от страна на предишната администрация на движения като "Антифа" и "Black Lives Matter" са изключение от правилото.

"За всички американци трябва да е ясно, че в страната ни има много сериозна заплаха от ляв тероризъм. Радикалите са свързани с вътрешната терористична групировка "Антифа", за която напоследък чухте много, а и аз чувах много за тях в продължение на 10 години", заяви Тръмп след среща с десни, консервативни активисти и инфлуенсъри, проведена през октомври.

На срещата, на която присъстваха също главният прокурор Пам Бонди, директорът на ФБР Каш Пател и министърът на вътрешната сигурност Кристи Ноум, беше обсъдена заплахата от "Антифа" и какви мерки да бъдат предприети срещу нея. Министър Ноум оцени организацията като също толкова опасна, както ИДИЛ, Хамас, Хизбула и салвадорската МС-13.

Шефът на ФБР посочи, че се прилага "цялостен подход" към проблема. Прокурор Бонди се закани, че правителството ще "разбие организацията тухла по тухла".

А Шеймъс Брунер, заместник-директор по научните изследвания в Института за отчетност на правителството, обърна внимание, че десетки радикални организации са получили финансиране от общо над 100 милиона щатски долара - включително от спонсори, които не са американски граждани.

По всичко личи, че американското правителство възприема ситуацията на сериозно. А след като под прицела му попадат и европейски крайно леви групировки, значи в това отношение Вашингтон възнамерява да играе глобална роля, вместо да се ограничава само до тези, които му създават вътрешни проблеми.

А какво прави Европа? Гони "крайнодясното", казано с думи прости...

На ниво Европейски парламент продължава "санитарния кордон" спрямо набедените за крайнодесни политически групи (разбирай, всичко вдясно от Европейската народна партия).

Бившата лидерка на френския "Национален сбор" Марин льо Пен бе осъдена за деяния, които са... редовна практика в Европарламента (пренасочване на европейски средства за национални политически кампании).

Джорджа Мелони, ако и да е действащ министър-председател на една от най-големите държави в ЕС, бе изолирана от преговорния процес, довел до номинациите за водещите европейски постове (председател на Европейската комисия, на Европейския съвет и върховен представител на ЕС за външните работи) - защото е от грешната политическа фракция.

"Гонката по устав" на Европейската комисия спрямо Полша приключи чак когато консервативната "Право и справедливост" сдаде властта на либералната "Гражданска платформа". А благодарение на "признанието" на бившия еврокомисар Тиери Бретон стана ясно, че елиминирането на Калин Джорджеску от президентската надпревара в Румъния е в резултат на натиск от Брюксел.

В същото време, европейският политически мейнстрийм се оказва странно разсеян по отношение на левия екстремизъм - практикуван както от идеологизирани европейци, така и от мигранти.

Ляв екстремизъм, който и в днешно време тероризира Европа, докато десният такъв е останал предимно в историята на Стария континент - някъде там в "годините на оловото" и активните времена на вече споменатата операция "Гладио".

В по-ново време неговите проявления се изразяват в: атентата на Андерш Брайвик; дейността на "райхсбюргерите" в Германия, включително убийството на политика Валтер Любке; убийството на британската депутатка от Лейбъристката партия Джо Кокс.

Но, както стана ясно, на европейските елити им боде очите "крайнодясното".

Умишлено слагам кавички, защото е много спорно дали изобщо в днешна Европа има крайна десница без кавички. Ако имаше, тя щеше да бъде преди всичко:

- клерикална - да оспорва секуларния характер на европейските държави и да се стреми да засилва политическото влияние на Църквата

- промонархическа - да има щения към реставрация на "истинската" монархия (конституционна или абсолютна), а не да се задоволява с декоративния характер на европейските монархии - там, където все още са запазени

- антидемократична - да иска премахване на избирателното право за жените и силно ограничаване за мъжете (ценз); да се бори за възстановяване на привилегиите за аристокрацията

Вместо това обаче, много често набедените за крайнодесни се оказват популисти, които претендират да са защитници на демокрацията, ограничавана или дори погазвана от настоящите управляващи, предимно либерални, елити...

В Америка ситуацията е малко по-различна. Там си имат и ляв, и десен екстремизъм, в смисъл, че радикалните елементи и в двата лагера са склонни да прибягват към политическо насилие. Вероятно и заради по-лесния достъп до огнестрелно оръжие.

Но и там се лепят етикети "фашист", "нацист", "крайнодесен" и т.н. без сериозна обосновка - достатъчно е въпросният човек да е неудобен на етикетиращите.

Което бе брилянтно изразено от един от участниците в гореспоменатата кръгла маса, посветена на "Антифа" - ютубърът Ник Шърли описа ситуацията с игра на думи, използвайки факта, че в английския език думата за "десен" и "прав(илен)" е една и съща - "right". Той каза буквално следното: "We"re not far right, nor far wrong - we"re just right." ("Ние не сме крайно десни/крайно прави, нито крайно грешни - ние сме просто десни/прави.")

А в Европа не е зле да си припомним Книга Притчи Соломонови, глава 4 от Библията:

28. (защото десните пътища Господ наглежда, а левите са развалени. 29. Пак Той ще направи твоите пътища прави, и твоите ходения ще уреди в мир).